Харманли - няколко кадъра и няколко думи

На 6 януари написах на моята "стена", че децата от Харманли имат нужда от помощта ни. Че всеки, който пожелае, може да купи няколко пакета памперси, за да облекчи мизерните условия, които държавата е предоставила на бежанците ... 
Акцията приключи за 4 дни. Резултатът е впечатляващ. Благодаря на Виктория, Десислава, Гергана, Люблена, Велислава, Яна, Ани, Кристияна, Бойко, Цвета, Мина, Емил, Деси, Ивет, Диана, Нери, Мария... И на онзи, който не съобщи името си.
Специални благодарности на Барбара и Йонко, които стопанисваха и съхраняваха пакетите, на Анета и Николай, които ги натовариха и закараха.
Специални благодарности на Милка Митева, която осигури 4 броя черни дъски за импровизираното училище в Харманли и на Диана, която ни събра без да ни познава :)

Ето как:

Думи за край. Думи за начало: 2013-2014

Не се обръщам с гняв назад: 

2013 беше щедра, рошава, шарена и многогласа. Година, в която открих невероятни хора. Други закрих неочаквано. За тях няма да разказвам. Всеки архивира по различен начин “приятелите”- предатели. Особено, ако са колеги, които познаваш от десетилетия. Да, това се случи в българската редакция на Дойче Веле, на която отказах да сътруднича след 24 прекрасни години на съвместна работа. Оказа се, че Цветан Василев “страхува” не голямото независимо Дойче Веле, а тамошната малка българска редакция... И това уточнение го дължа на всички, които ми писаха, питаха и протестираха заради мен. Може би е редно да благодаря на КТБ - без истеричната реакция на нейния собственик, нямаше да усетя колко невероятна може да бъде журналистическата солидарност на колегите в България. Благодаря ви, колеги! Благодаря впрочем на читателите на Дойче Веле, на почитателите, критиците, съмишлениците, отрицателите, познатите и непознатите. Техните съгласия и несъгласия заемат важна част от онова, което ще остане в личния ми архив за отиващата си година. 

Година на протести!  Бях в Истанбул и Измир. Крачих редом до онези, които скандираха “Tayyip Istifa!”. Влюбих се в турците, които застанаха с телата си срещу бруталността на Ердоган. В България това не се беше случвало. След абсолютно непонятната парализа на обществото, което 4 години търпя “унижението Борисов”, хората излязоха на улицата. Най-сетне! Може би сега е редно да благодарим на Доган, Станишев, Орешарски & Ko. Те ни събраха отново. Почувствахме потребност да бъдем заедно. Започнахме да се събираме. Беше обещаващо. Зареждащо. Опитах се да направя така, че това да се случва редовно. Не успях. Или  защото лумваме красиво и изгаряме бързо, или защото аз не се справих с поддържането на огъня. Наблюдавам с възхита хора и институции, които го умеят. Покланям се на всички онези доброволци, които са там, където държавата се проваля.  Напоследък тяхното място е в лагерите на мизерстващите бегълци от войната, потърсили хуманитарна помощ в България. Покланям се на всички онези, които обуват, лекуват, хранят, даряват, возят, настаняват и спасяват хора. Бях в Пъстрогор. Бях в Харманли. На 1 януари пак отивам там. Аз съм просто свидетел - документирам достойното поведение на хора в една държава без достойни институции. Наблюдавам този конфликт между хора и институции през целия си професионален живот. Вече изгубих чувството си за хумор. Но продължавам да живея с хилавата илюзия, че има смисъл от думите. Бях в кучешкия приют на Animal Rescue и ако я нямаше тази илюзия, щях да остана там... Не останах. Писах безполезни петиции до Цацаров. Писах текстове, от които нещо не последва. Направих нещо като личен блог, в който не написах нищо ново. Не преведох Гийермо Кабрера Инфанте. Толкова за думите, които са пръснати разбъркано в компютъра. 

За първи път работих за френски медии. От тях получих по-големи хонорари и по-малко удовлетворение. Там не е моята аудитория. Моята аудитория е тук. Тук са и хората, които ми повтарят Keep walking! Желая ви здраве. И смислена нова година. Tks, Kenna!

Lost in translation...

Lost in translation...

Отговарям на всички, които не престават да ме питат какво става с Deutsche Welle : отказах да се върна в БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ НА DW(Български), защото българската редакция на DW и раководството на тази авторитетна медия са се "загубили в превода". Продължавам да работя за голямото DW. Ето как: 

Emmy Barouh, Sofia pour la DW

http://www.dw.de/actualités/europe/s-11569

Усещане за несвобода

Публикувано от Deutsche Welle


Политическата есен на 2013 започна с очакване за развръзка. Но тя така и не настъпи. Вместо да се "развържат", нещата се оплетоха още повече, а усещането за несвобода става все по-осезаемо, пише Еми Барух в коментара си.

Политическата есен на 2013 започна с очакване за развръзка: развръзка в полето на гражданското противопоставяне, развръзка на парламентарната и управленческа криза, развръзка на сложно преплетените във виртуалното и в реалното пространство протестни течения. Не само че това не се случи. Завръщането на депутатите, които влязоха в Народното събрание през полицейски кордон, охранявани, обругавани или пък възхвалявани, представляваше потискаща гледка и създаде шум по трасето. „Посрещането” не се случи по нито един от предварително очакваните сценарии. Политическите спекулации не закъсняха; лидерът на ГЕРБ, който е безспорен шампион по словесен популизъм, от режим “отсъствие” премина в режим “присъствие” и произведе патетични послания и патриотични призиви за спасяване на държавата. От пасивна ГЕРБ реши да стане активна опозиция.

Подозрението

На фона на всичко това на терена се яви нов колективен играч - Гражданският съвет към Реформаторския блок, който бе посрещнат подозрително и противоречиво от наблюдателите. Първо - заради една сама по себе си неустоима претенция за морална безупречност на публичните лица, дали съгласие за участие в него, и второ - заради неясния отговор на един въпрос с повишена трудност за политиците, но елементарен за така наречените свободни граждани - как възприемат те възможността за съвместни действия с бившия премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

Ако политическият език търпи условните наклонения и не допуска ултимативни интонации, то свободният гражданин - ако наистина е такъв - не би трябвало да има каквито и да било задръжки да съобщи своята позиция относно морално допустимото и морално нетърпимото в нашето общество. И тъй като отношението към ГЕРБ - заради цялото наследство от управлението на кабинета „Борисов” - се превърна в тест, в лакмус, във водораздел, всички журналисти, присъствали на представянето на Гражданския съвет, желаеха да чуят ясно отговора именно на този въпрос. Това, че някои от експертите в Гражданския съвет, на които дължим най-задълбочените анализи за стила на предишното управление, предпочетоха политически коректното поведение, създаде впечатление за разминаване между заявеното и възможното в диалога с партиите.

Есента на 2013 не започна така, както някои се надяваха

Похищението

Политическата есен на 2013 започна и с един нов медиен “съспенс” - след като двама от най-популярните водещи на една от най-гледаните телевизии бяха принудени да сменят своя работодател и след като стана ясно, че този “трансфер” е в резултат на различните разбирания на журналистите и собствениците на медията относно професионалните стандарти, темата за свободата на словото отново става приоритетна за всички, които се вълнуват от качеството на българската демокрация. Качеството на българската демокрация... Завършвам това изречение и си давам сметка за похищението, което политиците извършиха срещу тези думи; за съдържателната разлика при употребата на една и съща дума от различни говорители, централи, лица и фактори; за подмяната на понятията, с които описваме света; за начините, по които едно и също понятие се използва, за да внушава различно по смисъл обстоятелство.

Подчинението

Това е още един от греховете на публичните личности, на така наречените свободни граждани и на така наречения журналистически елит. Всички те - веднъж приели подчинението - започват да форматират живота около нас според един предварително зададен лицемерен алгоритъм. Политическата есен на 2013 година започва с опит за задушаване на словото. Честито, колеги!

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Разединението

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Опитът на Борисов да "засмуче" протеста едва ли е изненада за някого. Изненадваща е обаче готовността на някои протестни фракции да колаборират именно с партията, която доскоро смятаха за една от злините на България.

Коментар на Еми Барух:

Внушенията във виртуалното пространство, че есенното “парламентарно завръщане” ще предизвика гейзер от емоции, които ще ескалират покрай санитарния кордон около Народното събрание и ще завършат с протестен апотеоз на отвратените и възмутените от кабинета Орешарски, и че ще бъде постигната така желаната “Оставка!” след продължилия близо три месеца марш в триъгълника на властта, бяха не просто лекомислени. Те показаха невярна преценка на реалността и сбъркана представа за възможностите на хоризонталната демокрация. Показаха и свенливата готовност за колаборация с “онези от вчера” срещу “тези от днес”. И точно тук настана смут.

Замърсяването

Разединението беше предизвестено. След като част от най-активните улични персонажи възприеха за нормална тезата “Противниците на моите противници са мои съюзници”, послушниците на Борисов и сие не закъсняха да пристигнат в уречения час на уреченото място, създавайки по този начин фон, на който да се яви лидерът на ГЕРБ и да потърси собственото си отражение във възторжените очи на своите последователи.

Вместо така очакваното обединение около моралните каузи на гражданите срещу олигархията, денят 4 септември ще бъде запомнен с партийното замърсяване от страна на една ясно разпознаваема агитка привърженици на предишния режим - факт, който създаде смущаващ шум по трасето на протеста.

Вчера беше 84-ият ден на протеста

Опитът за засмукване на протестната енергия и за използване на гражданския патос за постигане на търсения от Бойко Борисов “реванш” едва ли е изненада за някого. Изненадваща е готовността на различни протестни “фракции”, които доскоро идентифицираха ГЕРБ като част от злините на България, да допуснат общи действия със същия ГЕРБ “в името на България”. Изненадващо е, че потиснатите от собствената си неуспешна реализация формации привиждат зад абревиатурата ГЕРБ една въображаема мощ и не си дават сметка, че ГЕРБ е всъщност една-единствена личност. Неговата. Останалите са подробност от пейзажа.

Манипулацията

Вчера протестът навлезе в нова фаза. Част от неговите барабани заглъхнаха. В уличния марш се появи униние. Може би това е временно. Може би това е резултат от хиперболизираната аура на талантливия манипулатор от Банкя, който има рядко срещани по тези места комуникативни умения. Газейки арогантно комплексите на хора “освободени, но не свободни”, Борисов успява да внуши, че не те, а той има по-правилни виждания за съдбините им. За стремежите и страданията им. За страховете им. Странното е, че все още успява. И че неговата поливалентност е в състояние да торпилира моралната ориентация на част от онези, които излязоха на улицата още по време на неговото управление.

След “горещото политическо лято” започва един от най-кризисните политически сезони. Сезонът на една разединена България.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Какво е намислил Борисов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Борисов има нови помисли. И един стар план - да се завърне. Той е наясно, че за да успее, трябва някакси да бъде припознат като един от "добрите". Затова и се присламчва към "Протестна мрежа". Отличен трамплин, наистина.

Коментар на Еми Барух:

Като хиена около разпръснат прайд Бойко Борисов обикаля териториите на „Протестна мрежа”. Наднича прикрит, коварно усмихнат в търсене на подходящ момент, на подходящ начин и на подходяща техника за обсебване на енергията, създадена в това пространство. Престорено съпричастен с Улицата, лидерът на партията, която превърна общежитието България в някакъв Мордор, прави днес първия публичен опит да използва Мрежата като трамплин, да се полюлее върху нея и да скочи обратно към командния пулт, където Уродливата компания продължава безогледния обир на публичните ресурси на страната.

Хищниците

Нека сме наясно: той е част от Уродливата компания, заедно със Станишев, Доган, Местан, заедно с медийните магнати и останалите нечистоплътни плутократи. Те нямат цвят, партийна принадлежност или кауза. Те са част от затвореното общество на хищниците, които са се добрали до публичния ресурс на страната и ще останат завинаги в мемориала на националните предатели. Това обаче ще се случи по-нататък. В един следващ исторически период. Днешният български ден е само една от неговите чернови.

В днешния български ден Борисов се опитва да внуши, че е загрижен за съдбата на страната - същата страна, в която той и съучастниците му вилняха безнаказано и нагло с подменени самоличности пред очите на услужливата тиражна журналистика.

Борисов се готви за голямото си завръщане

В днешния български ден лидерът на ГЕРБ говори за “справедливите искания на протестиращите”, за “уважение към упоритостта и последователността на усилията на всички, които 80 дни не се отказват от протестите”. Той казва всичко това, като удобно подминава факта, че гневът избухна по време на неговото управление, че непоносимостта към стила “Борисов-Цветанов-Фидосова и прочее алчни персонажи” е непоносимост непреодолима, абсолютна.

Заветната цел

Стремежът на Борисов да опакова в черно-бяла реторика марша на жълтите павета има за цел самият той да бъде припознат като един от “добрите” и да завихри около собствената си персона “всеки гражданин и всяка партия, които искат оставка на правителството и незабавни избори”.

Би било жалко, тъжно и доста разочароващо, ако „Протестна мрежа” и “всяка партия, която иска оставка на правителството и незабавни избори”, не си дават сметка за това.

Би било съсипващо, катастрофално, ако Протестът не бъде удържан върху територията на смисъла и морала, ако бъде употребен, измамен и предаден. Днешният 4 септември е първият тест за имунните защити на гражданите.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Господа Станишев, Борисов, Орешарски..., благодарим ви!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

За два месеца протести улицата се научи да диша заедно. Да прави дисекция на политическата лъжа. Стана устойчива срещу демагогията. Това е един от подаръците на сегашния политически елит на страната, пише Еми Барух.

Беше точно преди два месеца. На 14 юни. В една петъчна сутрин. Поканена да участвам в “голямото жури” на Дарик радио, се озовах в студиото с останалите гости на предаването, които - като мен - току що бяха загубили ума и дума. Току що беше оповестено назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Всички се държахме като статисти в една наподобяваща “1984”-та оруеловска антиреалност.

В началото бе шокът. Дори слово нямаше. Май всички заеквахме пред микрофона. Смъртоносното салто на една лицемерна до цинизъм власт се случваше пред очите ни. И ние, свидетелите на поредния политически погром, в този момент се чувствахме като след саблен удар. Без дъх. В потрес. Не защото бяхме тотално декласирани наивници. А защото обитавахме илюзията, че крачим през междинно време. Че след обществения разпад, сътворен от Борисов и Цветанов, бавно се връщаме към някаква нормалност, към някакви правила. Вярно, политически оцветени, но поне привидно ясни.

Отрезвяването

Случи се точно обратното. Бяха нужни само няколко часа, само няколко дена, за да стане всичко по-нататък ясно и прозрачно. Да разберем, че пред очите ни се разиграва дирижиран саботаж и безобразен срив на легитимности. Експертната претенция на “сегашните”, която ни беше поднесена като близалка за балами, не се различаваше по същество от мафиотските маниери на “предишните”. Нещо повече -моралната патетика на новата тристранна коалиция започна да звучи по-отвратително от грубата простащина на Борисов поради перверзната употреба на нравствена лексика и суетната автогероизация на най-речевитите парламентарни солисти.

Хората протестират и срещу безобразния срив на ценностите в България

Подаръците

Днес, два месеца след онзи 14 юни, именно на тях трябва да благодарим. Масовата дискредитация на политическия елит е подаръкът, който Станишев, Местан/Доган и Орешарки поднесеоха на електората. Те създадоха убедителна жива картина на национално обречена безизходност. На този фон, един след друг, като в зловеща пантомима започнаха да надничат алчните фигури на “неразкаяните динозаври от прехода”, които се опитват да извършват “зрелищни метаморфози и своеобразна акробатика под купола на българския политически цирк” (по Н. Михайлов).

Само че куполът се срути. Въжетата се скъсаха. Трамплинът се разплете. Улицата изговори - не, изкрещя: Край на спектакъла!

Това се случи за първи път точно преди два месеца. Оттогава до сега улицата се научи да диша заедно. Улицата се научи да прави дисекция на политическата лъжа. Улицата получи дози резистентност срещу демагогията. Това е също подарък от Станишев/Доган/Местан/Орешарски/Борисов и компания...

На 60-ия ден от началото, нека им благодарим за цинизма и нахалството. Този опит ще ни е полезен и след като те паднат от власт.

Автор: Е. Барух; Редактор: Е. Лилов

DW.DE